Разпети петък
РАЗПЕТИ ПЕТЪК
* редактирано
Върху въздуха с гвоздеи мокри
дъжд студен приковава тъгата.
С разширени зеници са локвите,
ужасени простенват сърцата.
Вятър къса цигулкови струни
и прекършва напъпили клони.
Плащеницата свята целунал,
безнадежден душата си рониш.
А в небето ти - гоблен разнищен -
саможертвеност носи Спасителя.
Той засява кръвта като жито
и те гледа с Любов изкупителна.
Пак вали, падат мокри разпятия
капки дъжд на разпетия петък...
Но Христос ще разтвори обятия
да възкръснеш с душата Му цветна.
17.04.2014
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
