pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
875 17045
18.04.2014 г., 20:30 ч.

Разпети петък 

  Поезия
1231 1 6

 

 

             РАЗПЕТИ   ПЕТЪК

 

                * редактирано

 

Върху въздуха с гвоздеи мокри

дъжд студен приковава тъгата.

С разширени зеници са локвите,

ужасени простенват сърцата.

 

Вятър къса цигулкови струни

и прекършва напъпили клони.

Плащеницата свята целунал,

безнадежден душата си рониш.

 

А в небето ти - гоблен разнищен -

саможертвеност носи Спасителя.

Той засява кръвта като жито

и те гледа с Любов изкупителна.

 

Пак вали, падат мокри разпятия

капки дъжд на разпетия петък...

Но Христос ще разтвори обятия

да възкръснеш с душата Му цветна.

 

17.04.2014

 

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не знам как си попаднала на това стихотворение, Силви, но то е едно от любимите ми. Благодаря ти, че го изведе отново " на сцената"🙏😃❣️
    Римоза, прощавай, че съм оставила коментара ти без отговор! Бъди здрава!❣️
  • Прочетох с удоволствие.
  • Много образен стих, оригинални, силни и стилни метафори!
    ПОЗДРАВИ!
  • Весели Великденски празници, приятели! Благодаря за топлите думи!
  • Христос Воскресе, Марийче!Дано възкреси и надеждите ни, че все пак ще се случи и нещо хубаво в живота ни!Прекрасен стих си написала!
  • Каква образност и колоритност! С какви функции само е обременен образът на дъжда! Истински спектакъл!
Предложения
: ??:??