24.03.2009 г., 1:35

Разпиляно

737 0 2

 

Разпиляно...

 

Научи ме как да премълча

болката в краката ми по тебе -

дълго, безнадеждно да те следвам...

Колко ще е нужно да се спра?...

 

Научи ме как да не изплача

всичките изстрадали различия,

вопли и несбъднати поличби,

трогнати, негрейнали слънца?

 

Чакането да се сбъднеш целия

горестно в ръцете ми проплака...

Едва ли Песента след теб ме чака,

но и с теб не мога да я пея...

 

22-03-2009 г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...