Разпиляно...
Научи ме как да премълча
болката в краката ми по тебе -
дълго, безнадеждно да те следвам...
Колко ще е нужно да се спра?...
Научи ме как да не изплача
всичките изстрадали различия,
вопли и несбъднати поличби,
трогнати, негрейнали слънца?
Чакането да се сбъднеш целия
горестно в ръцете ми проплака...
Едва ли Песента след теб ме чака,
но и с теб не мога да я пея...
22-03-2009 г
© Десислава Вълова Всички права запазени
Това е моята лирическа героиня.