27.04.2012 г., 15:28

Разпилявай, Ветре…

657 0 0

Разпилявай, ветре, душата ми боса,
разпилявай я сякаш листенца от мак,
разпилявай, не бой се, аз няма да плача,
малко ли плаках, когато живях.

Сърцето бездомно и него вземи,
дарявай му нежност, да спре да боли,
нейде там… подслон намери, 

дано да престане… да спре да тупти.

Разпилявай я, ветре, и мъката черна,
забила в очите Исусов венец,
разпилявай, махни я, тя утре ще бъде

тихият, топъл летен дъждец.

Старите чувства и тях ги вземи,
разкъсай ги тези тежки окови,
аз искам, ветре, от днес да летя,

да бъда свободна и друга, и нова.

Всяка усмивка в звезда превърни,
всяка целувка - в пролетно цвете,
а после, ветре, с теб ме вземи,
аз искам да ида далече.

Когато след време той пита за мен,
разказвай му, ветре, къде съм отишла,
нека ме търси - разкаян, смирен, 
но всеки знае – мъртва душа се не връща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...