LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
24.09.2006 г., 17:38 ч.

Разпилявайки мечти,надежди... 

  Поезия
629 0 11

Когато  младост  те люлее.

и мислиш си, че все ще е така

и пътят се пред тебе стеле

едва ли не за вечни времена...

си казваш: ”В живота ми, любови

за мен, ще има не една!

Защо са ми сега окови,

когато мога да летя?...”

Но идва ден и потъмнява

пъстроцветното крило.

Любови временни и много

отдавна вече са - “било”.

И най-накрая осъзнаваш -

започнал чувства да цениш,

че искаш от любов да се  раздаваш,

без нищичко да задържиш.

Но плахо в себе си поглеждаш

и откриваш празнота.

Разпилявайки  мечти, надежди...

останал си на пътя сам.

Провокирано от текста на Вили Тодоров
"Защо се случи всичко това"

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??