Разплакан дъжд
Разплакан дъжд
на мама
Когато ме изпращаш...
все вали...
И капките са жълти.
Като восък.
Понякога приличат
на сълзи,
отронени
от погледа ти кротък.
Когато си отивам,
е мъгливо.
И стъпките се губят
по паважа.
След мен пространството
е сиво.
А въздухът е лепкав.
Влажен.
Раздялата е трудна.
Всеки път.
Макар че се завръщам.
Неусетно.
Назад ме дърпа
с тънка връв
дъждът,
разплакал се...
за мене...
06.07.2009 г.
клип, Разплакан дъжд
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Шутева Всички права запазени
