Разплакан дъжд
на мама
Когато ме изпращаш...
все вали...
И капките са жълти.
Като восък.
Понякога приличат
на сълзи,
отронени
от погледа ти кротък.
Когато си отивам,
е мъгливо.
И стъпките се губят
по паважа.
След мен пространството
е сиво.
А въздухът е лепкав.
Влажен.
Раздялата е трудна.
Всеки път.
Макар че се завръщам.
Неусетно.
Назад ме дърпа
с тънка връв
дъждът,
разплакал се...
за мене...
06.07.2009 г.
клип, Разплакан дъжд
© Гергана Шутева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
