22.09.2020 г., 10:02

Разплата

1.1K 1 2

Понякога се чудя колко сили имам още
Дали ще издържа до края
Има дни, в които съм безпомощен
И такива, в които не мога да трая

 

Умът ми прави грешки, в душата ми тежи
Всеки ден нечия гнусна лъжа пред мен лежи
Не искам да повярвам, не мога да простя
Понякога от яд дори не мога да заспя

 

Силен съм - да, но искам още сила
Сам да преборя тоя шибан, земен ад
Не искам да чакам от някой закрила
Стига вече с тези крачки назад

 

Научих неща, които не идват лесно
Уроци от живота, трудно поносими
Нямам нерви вече да играя честно
С фалшифи хора с псевдоними

 

И когато дойде време за разплата
Без угризения и капка жал
Да им го набия здраво в устата
Да ги замерям с мръсна, черна кал

 

За всички обиди и унижения
Които стовариха на моята глава
Греда след греда, болка, огорчения
Но всичко се връща... това е съдба

 

Няма вече толеранс
Ще ги правя на дроб
Няма реверанс
Ще ги мачкам до гроб

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златин Неделчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...