22 сент. 2020 г., 10:02

Разплата

1.1K 1 2

Понякога се чудя колко сили имам още
Дали ще издържа до края
Има дни, в които съм безпомощен
И такива, в които не мога да трая

 

Умът ми прави грешки, в душата ми тежи
Всеки ден нечия гнусна лъжа пред мен лежи
Не искам да повярвам, не мога да простя
Понякога от яд дори не мога да заспя

 

Силен съм - да, но искам още сила
Сам да преборя тоя шибан, земен ад
Не искам да чакам от някой закрила
Стига вече с тези крачки назад

 

Научих неща, които не идват лесно
Уроци от живота, трудно поносими
Нямам нерви вече да играя честно
С фалшифи хора с псевдоними

 

И когато дойде време за разплата
Без угризения и капка жал
Да им го набия здраво в устата
Да ги замерям с мръсна, черна кал

 

За всички обиди и унижения
Които стовариха на моята глава
Греда след греда, болка, огорчения
Но всичко се връща... това е съдба

 

Няма вече толеранс
Ще ги правя на дроб
Няма реверанс
Ще ги мачкам до гроб

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златин Неделчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...