Виждам пресните стъпки по позната пътека.
Шамаросва ме крокият поглед на влюбен.
Смисълът ридае, уязвимо разсъблечен.
Ако отмина твоя дом и той ще се загуби.
Две линии на разговор текат на два езика.
Безекваторно се търсят две полукълба.
Причува ли ми се или наистина извика?
...Тунел дълбаем в световете между нас.
Два погледа летят в различни полусфери.
Едно свойско намигване . А дали не е плач?
Сега си тръгвам, но, прости - ще те намеря!
След някой друг живот и ти ще си палач!
© Елена Биларева Всички права запазени