25.11.2009 г., 20:50

Разплитане

1.2K 0 11

РАЗПЛИТАНЕ

 

 

Разплитам се усърдно - ден след ден,

а плетката тъй бързо се стопява...

Расте кълбото с нишката зад мен,

назад остават суета и врява...

 

На словото ми вплетеният дух

дали ще топли нечия надежда?...

Или ще се препъва някой глух

и сляп лаик в обърканата прежда?...

 

Загрижена за детския терлик,

тъй баба ми разплиташе пуловер,

докато аз играех на войник

и в ордените дядови се ровех...

 

Дано успее звездният плетач,

ако изобщо края ми намери,

да изплете след моя сетен здрач

поне терлички за невръстни ери...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...