18.11.2022 г., 11:46

Разпознаване

355 1 0

Днес срещнах любовта…
случайно, тук във кафенето…
Седеше с гръб към външната врата,
допиваше си тихичко кафето.


С бавни стъпки там се приближих,
попитах... мястото дали е празно,
ореол от бръчици сред светнали очи
и джентълменски реверанс, доказан.


Спокоен глас, дълбок и нежен,
представи се и после продължи...
писател по професия, с небрежност
отметна палав кичур и се приближи:


„Очаквах те,
очаквах да те срещна много дълго,
но ето, че дочаках радостта...
Приятелко, кафето тук е чудно!
Поръчай, не се съмнявай във това!“


И някак плавно словото разля се
макар и непознат... разтвори ми сърцето
Душата във душата разпозна се
с отворен нов път, там във кафенето.


Като деца ръцете си преплели
се гледахме възторжено с очи.
Светът поспря, изхвърли всичките проблеми
и ни събра в един единствен стих.


В живота чудеса се случват...
Откриват те дори в кафене...
Узрееш ли за светлото чувство
с любов те даряват, незнайно къде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....