Днес срещнах любовта…
случайно, тук във кафенето…
Седеше с гръб към външната врата,
допиваше си тихичко кафето.

С бавни стъпки там се приближих,
попитах... мястото дали е празно,
ореол от бръчици сред светнали очи
и джентълменски реверанс, доказан.

Спокоен глас, дълбок и нежен,
представи се и после продължи...
писател по професия, с небрежност
отметна палав кичур и се приближи:

„Очаквах те,
очаквах да те срещна много дълго,
но ето, че дочаках радостта...
Приятелко, кафето тук е чудно!
Поръчай, не се съмнявай във това!“

И някак плавно словото разля се
макар и непознат... разтвори ми сърцето
Душата във душата разпозна се
с отворен нов път, там във кафенето.

Като деца ръцете си преплели
се гледахме възторжено с очи.
Светът поспря, изхвърли всичките проблеми
и ни събра в един единствен стих.

В живота чудеса се случват...
Откриват те дори в кафене...
Узрееш ли за светлото чувство
с любов те даряват, незнайно къде.