Три жени от наше село
връщали се от седянка,
гледат някой се излегнал
в храсталаците на сянка.

Първата го проверила.
Как се случило - не зная,
но с усмивка обявила:
Моят щях да го позная.

По надолу в треволяка,
друг въргаля се почерпен.
Втората била по-яка,
проверила тоз неверник.

Върнала се със усмивка,
заявила новината:
С моят мъж съм аз щастливка,
той не ляга във тревата.

Сещате се, по- надолу
друг търкалял се логично.
Виждало се нещо голо...
Виждало се много лично.

Трите викнали: Това е,
моят мъж... След туй се сбили.
Чакате навярно края
със подробностите мили?

Краят прост е като слука.
Женорята се лекуват.
Разпознатата поука,
те не искат да я чуват...