20 feb 2024, 8:59

Разпознавка

896 0 0



Три жени от наше село
връщали се от седянка,
гледат някой се излегнал
в храсталаците на сянка.

Първата го проверила.
Как се случило - не зная,
но с усмивка обявила:
Моят щях да го позная.

По надолу в треволяка,
друг въргаля се почерпен.
Втората била по-яка,
проверила тоз неверник.

Върнала се със усмивка,
заявила новината:
С моят мъж съм аз щастливка,
той не ляга във тревата.

Сещате се, по- надолу
друг търкалял се логично.
Виждало се нещо голо...
Виждало се много лично.

Трите викнали: Това е,
моят мъж... След туй се сбили.
Чакате навярно края
със подробностите мили?

Краят прост е като слука.
Женорята се лекуват.
Разпознатата поука,
те не искат да я чуват...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...