Feb 20, 2024, 8:59 AM

Разпознавка

890 0 0



Три жени от наше село
връщали се от седянка,
гледат някой се излегнал
в храсталаците на сянка.

Първата го проверила.
Как се случило - не зная,
но с усмивка обявила:
Моят щях да го позная.

По надолу в треволяка,
друг въргаля се почерпен.
Втората била по-яка,
проверила тоз неверник.

Върнала се със усмивка,
заявила новината:
С моят мъж съм аз щастливка,
той не ляга във тревата.

Сещате се, по- надолу
друг търкалял се логично.
Виждало се нещо голо...
Виждало се много лично.

Трите викнали: Това е,
моят мъж... След туй се сбили.
Чакате навярно края
със подробностите мили?

Краят прост е като слука.
Женорята се лекуват.
Разпознатата поука,
те не искат да я чуват...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...