nyctophilia (Георги)
32 189
4.01.2015 г., 21:59 ч.  

Разпръснат прах 

  Поезия » Друга
592 0 6

Не съм това, което трябваше да съм,

което кармата ми искаше да бъда.

Животът се превърна в огледален сън

и в него себе си не мога да излъжа.

 

Разбрах - дори и любовта не е за мен,

кръстосва сенки във виновната душа,

превръща се в капан - обсебен плен,

където част след част от себе си руша.

 

Не съм за този свят, съвсем не съм

и не откривам в него светещо спасение.

Нощта е вечна, само фон денят навън;

разплитам спомени от друго измерение.

 

Очите парят от пресъхналото взиране

към нереалните, абстрактни светове.

Разпръснат прах са огнените мигове,

а мракът сух от ласката на вярата отне.

 

Така и не успях да разбера защо съм тук

и вече спрях дори да искам да узная.

Ще чакам неизбежния космичен звук

предизвестил покоя и утехата на края.

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти! Важно е да споделяме своите Откровения!
    Поздрави и за теб!
  • Разкошен стих! Припознах се поне няколко пъти! Поздрави!
  • Благодаря ти, Несъществуващ! Това е една от реалните действителности, не може да бъде пренебрегната. Би могла да се отнася за огромен кръг души. Времето ще покаже какво ни предстои!
  • Много добро произведение.Писнало ми е да чета за любов, позитивизъм и надежда, а тук е изразено точно обратното,което е като глътка за мен след всички прочетени "светли" писания.Пожелавам ти да продължаваш все така и да бъдеш един от малкото, които изразяват до най-дълбок аспект, есенцията на чистия мрак и тоталния негативизъм.
  • Благодаря много, Пламена!
    Желая и на теб същото!
  • Добре дошъл в сайта, Георги!
    Започваш със силен старт!
    Желая ти творчески успех
    и много нови вдъхновения!
Предложения
: ??:??