Разпръснат прах
Не съм това, което трябваше да съм,
което кармата ми искаше да бъда.
Животът се превърна в огледален сън
и в него себе си не мога да излъжа.
Разбрах - дори и любовта не е за мен,
кръстосва сенки във виновната душа,
превръща се в капан - обсебен плен,
където част след част от себе си руша.
Не съм за този свят, съвсем не съм
и не откривам в него светещо спасение.
Нощта е вечна, само фон денят навън;
разплитам спомени от друго измерение.
Очите парят от пресъхналото взиране
към нереалните, абстрактни светове.
Разпръснат прах са огнените мигове,
а мракът сух от ласката на вярата отне.
Така и не успях да разбера защо съм тук
и вече спрях дори да искам да узная.
Ще чакам неизбежния космичен звук
предизвестил покоя и утехата на края.
© Георги All rights reserved.
