muzika70 (Росица Чакърова)
59 85
30.04.2014 г., 21:02 ч.

Разпятие 

  Поезия » Философска
517 0 2

Зли демони раздираха плътта ми,

кръвта ми свежа пиха до насита,

косите ми заплитаха със тръни

и в раните ми сол посипваха.

 

Отнемаха ми всичко най-обичано,

проклинаха плода ми във утробата,

задето Любовта не съм отричала,

изпращаха ми Завистта и Злобата.

 

И ден след ден умирах и възкръсвах,

а можеше да си продам душата,

за трийсет сребърника лъскави

да бъда вечен роб на Сатаната.

 

Но Пътя си сред мрака аз намирах

по бляскащите капчици роса.

В ръчички детски обичта се сбира

и само те не са лъжа. Не са.

© Росица Чакърова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??