Разпятие
Зли демони раздираха плътта ми,
кръвта ми свежа пиха до насита,
косите ми заплитаха със тръни
и в раните ми сол посипваха.
Отнемаха ми всичко най-обичано,
проклинаха плода ми във утробата,
задето Любовта не съм отричала,
изпращаха ми Завистта и Злобата.
И ден след ден умирах и възкръсвах,
а можеше да си продам душата,
за трийсет сребърника лъскави
да бъда вечен роб на Сатаната.
Но Пътя си сред мрака аз намирах
по бляскащите капчици роса.
В ръчички детски обичта се сбира
и само те не са лъжа. Не са.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Чакърова Всички права запазени
