Trepach (Юлиан Владимиров)
31 88
19.03.2007 г., 14:56 ч.  

Разпятие 

  Поезия
560 0 4

Не виждаш ли как стария гларус

 

прегракнало крещя, крещя и отлетя?

 

Не чуваш ли как зеления кипарис

 

тихо се отърси от снега?

 

 

 

Не чувстваш ли как в твоите обятия

 

потъвам заслепен като звезда?

 

Прекрасна нощ на моето разпятие,

 

с тъгата си желая да те възкреся.

 

 

 

Потънали неземни мисли

 

разстилат се във твоите води.

 

Прегръщаш ме и ме разлистваш

 

с омайващо разпуснати коси

 

 

 

Изгубен в бързащото време,

 

не мога да открия своя път.

 

Във шеметна забрава ме поемаш -

 

във вихъра на омагьосания кръг.

 

 

 

Не виждаш ли как тихо се измъкват дните,

 

объркани от свойта светлина?

 

Не чуваш ли как скришом в нощите

 

забързана пристига старостта?

 

 

 

Не чувстваш ли как ненамекващ и напиращ,

 

във тебе е стаен животa?

 

Прекрасен миг, за който ти разбираш,

 

едва, когато тръгнеш с кръста към голгота.

 

 

 

Родилен вик разтърсва те в нощта.

 

Потропват буците по пресния ковчег.

 

Какво остава между тях???

 

Един обикновен човек!?

 

Една мечта!?

 

Една илюзия,

 

Eдна съдба…

 

родена и изпепелена

 

като прашинка във огъня на вечността!!!

 

© Юлиан Владимиров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??