Разпятие
Не виждаш ли как стария гларус
прегракнало крещя, крещя и отлетя?
Не чуваш ли как зеления кипарис
тихо се отърси от снега?
Не чувстваш ли как в твоите обятия
потъвам заслепен като звезда?
Прекрасна нощ на моето разпятие,
с тъгата си желая да те възкреся.
Потънали неземни мисли
разстилат се във твоите води.
Прегръщаш ме и ме разлистваш
с омайващо разпуснати коси
Изгубен в бързащото време,
не мога да открия своя път.
Във шеметна забрава ме поемаш -
във вихъра на омагьосания кръг.
Не виждаш ли как тихо се измъкват дните,
объркани от свойта светлина?
Не чуваш ли как скришом в нощите
забързана пристига старостта?
Не чувстваш ли как ненамекващ и напиращ,
във тебе е стаен животa?
Прекрасен миг, за който ти разбираш,
едва, когато тръгнеш с кръста към голгота.
Родилен вик разтърсва те в нощта.
Потропват буците по пресния ковчег.
Какво остава между тях???
Един обикновен човек!?
Една мечта!?
Една илюзия,
Eдна съдба…
родена и изпепелена
като прашинка във огъня на вечността!!!
© Юлиан Владимиров All rights reserved.
