Не виждаш ли как стария гларус
прегракнало крещя, крещя и отлетя?
Не чуваш ли как зеления кипарис
тихо се отърси от снега?
Не чувстваш ли как в твоите обятия
потъвам заслепен като звезда?
Прекрасна нощ на моето разпятие,
с тъгата си желая да те възкреся.
Потънали неземни мисли
разстилат се във твоите води.
Прегръщаш ме и ме разлистваш
с омайващо разпуснати коси ...