15.03.2018 г., 1:45 2018-05-04T16:08:56+03:00

Разпъната душа

Поезия » Бели стихове

1K 0 0

Разпъната душа

Ранна сутрин,
телефонен звън.
Побързах татко
да спася от мрака.
Лежеше той безмълвен,
дал живот на друг,
съвсем премръзнал,
гол и сам-самичък...

А майка чакаше
разплакана във къщи.
Но време нямаше
да го оплаква –
идваха съседки,
близките прииждаха,
цветя му носеха
за сбогом...

А малкият му внук
за бал се стягаше...

На кръст разпъната,
с душа замръзнала,
без сълзи, мятах се
между огромна скръб
и тиха радост.

Баща ми тръгваше
в последния си път,
а малкият ми син
за бал се стягаше!...

11.03.2018 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0