Разпъната душа 
 

Ранна сутрин,
телефонен звън.
Побързах татко 
да спася от мрака.
Лежеше той безмълвен,
дал живот на друг,
съвсем премръзнал,
гол и сам-самичък...

А майка чакаше 
разплакана във къщи.
Но време нямаше 
да го оплаква – 
идваха съседки,
близките прииждаха,
цветя му носеха 
за сбогом...

А малкият му внук 
за бал се стягаше...

На кръст разпъната, 
с душа замръзнала,
без сълзи, мятах се
между огромна скръб 
и тиха радост.

Баща ми тръгваше
в последния си път, 
а малкият ми син
за бал се стягаше!...

11.03.2018 г.