15 мар. 2018 г., 01:45  

Разпъната душа

1K 0 0

Разпъната душа 
 

Ранна сутрин,
телефонен звън.
Побързах татко 
да спася от мрака.
Лежеше той безмълвен,
дал живот на друг,
съвсем премръзнал,
гол и сам-самичък...


А майка чакаше 
разплакана във къщи.
Но време нямаше 
да го оплаква – 
идваха съседки,
близките прииждаха,
цветя му носеха 
за сбогом...

 

А малкият му внук 
за бал се стягаше...

 

На кръст разпъната, 
с душа замръзнала,
без сълзи, мятах се
между огромна скръб 
и тиха радост.

 

Баща ми тръгваше
в последния си път, 
а малкият ми син
за бал се стягаше!...

 

11.03.2018 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...