31.08.2024 г., 14:35

Разруха

354 0 1

                                      Разруха 

 

 

Моята мила родина бавно се руши,

не само нейните сгради изоставени.

Гледам я и сърцето много ме боли,

градовете ни пустеят, селата са забравени.

 

Моята родина загива и духовно,

няма я вече вярата в себе си и в Бога.

Живее се по инерция, не мисловно,

аз със стиховете си ще се боря, това мога!

 

Моята родина има азбука и език чудесен

и във фолклора ни и в народната песен.

За жалост друг език повече тук звучи,

ромски и английски са на мода, може би.

 

Моята родина бе някога империя голяма,

сега я мачкат и ограбват нейните блага.

Но има Бог и той е нашият пазител светец,

той ще ни помогне, но ти бъди боец!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...