Разруха
Моята мила родина бавно се руши,
не само нейните сгради изоставени.
Гледам я и сърцето много ме боли,
градовете ни пустеят, селата са забравени.
Моята родина загива и духовно,
няма я вече вярата в себе си и в Бога.
Живее се по инерция, не мисловно,
аз със стиховете си ще се боря, това мога!
Моята родина има азбука и език чудесен
и във фолклора ни и в народната песен.
За жалост друг език повече тук звучи,
ромски и английски са на мода, може би.
Моята родина бе някога империя голяма,
сега я мачкат и ограбват нейните блага.
Но има Бог и той е нашият пазител светец,
той ще ни помогне, но ти бъди боец!
© Валентин Миленов Всички права запазени