31.08.2024 г., 14:35

Разруха

359 0 1

                                      Разруха 

 

 

Моята мила родина бавно се руши,

не само нейните сгради изоставени.

Гледам я и сърцето много ме боли,

градовете ни пустеят, селата са забравени.

 

Моята родина загива и духовно,

няма я вече вярата в себе си и в Бога.

Живее се по инерция, не мисловно,

аз със стиховете си ще се боря, това мога!

 

Моята родина има азбука и език чудесен

и във фолклора ни и в народната песен.

За жалост друг език повече тук звучи,

ромски и английски са на мода, може би.

 

Моята родина бе някога империя голяма,

сега я мачкат и ограбват нейните блага.

Но има Бог и той е нашият пазител светец,

той ще ни помогне, но ти бъди боец!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...