31 авг. 2024 г., 14:35

Разруха

361 0 1

                                      Разруха 

 

 

Моята мила родина бавно се руши,

не само нейните сгради изоставени.

Гледам я и сърцето много ме боли,

градовете ни пустеят, селата са забравени.

 

Моята родина загива и духовно,

няма я вече вярата в себе си и в Бога.

Живее се по инерция, не мисловно,

аз със стиховете си ще се боря, това мога!

 

Моята родина има азбука и език чудесен

и във фолклора ни и в народната песен.

За жалост друг език повече тук звучи,

ромски и английски са на мода, може би.

 

Моята родина бе някога империя голяма,

сега я мачкат и ограбват нейните блага.

Но има Бог и той е нашият пазител светец,

той ще ни помогне, но ти бъди боец!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...