Love (Ванина)
454 5833
26.12.2005 г., 11:55 ч.

Разрушител 

  Поезия
565 0 2

Пласт по пласт рушиш всичко,което камък по камък съграждах за нас.
И тъжно ми е,и страшно,и тиха е мойта печал.
Как за толкова малко време успя да превърнеш всичко в кал?
Не те ли задушава,не те ли кара да се чувстваш клошар?
А аз подобно на него търся нещо останало от нашата любов.
Но не намирам и общо взето се храня с останки-
с малки счупени парченца любов.
Опитвам се да съграждам,а ти неизменно рушиш.
Аз вдигам-ти сваляш.
Аз се опитвам да променя нещо,а ти все стоиш.
Чудя се каква ли странна двойка сме,
как ли другите гледат на нас?
Жената-изграждаща кули.
Мъжът-рушащ ги пласт по пласт.

© Ванина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Винаги единият гради,а другият руши... :о)) раво за стихчето :о))
  • за съжаление често се случва от страна на единия или другия във връзката м/у 2 души но....Хубаво е!Поздравления
Предложения
: ??:??