26 dic 2005, 11:55

Разрушител

  Poesía
737 0 2

Пласт по пласт рушиш всичко,което камък по камък съграждах за нас.
И тъжно ми е,и страшно,и тиха е мойта печал.
Как за толкова малко време успя да превърнеш всичко в кал?
Не те ли задушава,не те ли кара да се чувстваш клошар?
А аз подобно на него търся нещо останало от нашата любов.
Но не намирам и общо взето се храня с останки-
с малки счупени парченца любов.
Опитвам се да съграждам,а ти неизменно рушиш.
Аз вдигам-ти сваляш.
Аз се опитвам да променя нещо,а ти все стоиш.
Чудя се каква ли странна двойка сме,
как ли другите гледат на нас?
Жената-изграждаща кули.
Мъжът-рушащ ги пласт по пласт.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Винаги единият гради,а другият руши... :о)) раво за стихчето :о))
  • за съжаление често се случва от страна на единия или другия във връзката м/у 2 души но....Хубаво е!Поздравления

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...