Разрушител
739
0
2
Пласт по пласт рушиш всичко,което камък по камък съграждах за нас.
И тъжно ми е,и страшно,и тиха е мойта печал.
Как за толкова малко време успя да превърнеш всичко в кал?
Не те ли задушава,не те ли кара да се чувстваш клошар?
А аз подобно на него търся нещо останало от нашата любов.
Но не намирам и общо взето се храня с останки-
с малки счупени парченца любов.
Опитвам се да съграждам,а ти неизменно рушиш.
Аз вдигам-ти сваляш.
Аз се опитвам да променя нещо,а ти все стоиш.
Чудя се каква ли странна двойка сме,
как ли другите гледат на нас?
Жената-изграждаща кули.
Мъжът-рушащ ги пласт по пласт.
© Ванина All rights reserved.
