Разшифроване на самотата
РАЗШИФРОВАНЕ НА САМОТАТА
Аз другият човек не зная
какви пожари е преминал,
дали си има паник-стая,
разделял ли се е с любима,
дали е просил без надежда –
с ръце – увиснали сред вопли,
и колко звездни таралежи
прегръщал е, за да се стопли.
Дечицата дали е милвал,
купувал ли им е балони –
от погледа му не разбирам
кога е плакал и защо ли.
Живял ли е добре и честно,
не искам да го питам даже,
ако намери за уместно –
навярно сам ще ми разкаже.
Да го прегърна искам само –
за да не бъде сам във мрака
и да усети вярно рамо,
което може би е чакал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
