Преди си мислех, че е драма да пораснеш -
забравяш всички луди своеволия,
искрите във очите ти изгасват...
Не исках да пораствам. И се молех
да бъда все невръстното момиченце,
което е заето с тривиалности,
със детско и наивно (не)обичане,
усмихнато глупашки в огледалото.
Сега разбирам – всъщност е подарък
да израстеш детинските си лековерия.
Голям човек развива се от малкия,
научил се какво е недоверие. ...