23 янв. 2016 г., 18:35

Разсмисли на едно (почти) пораснало момиче

881 0 0

Преди си мислех, че е драма да пораснеш -

забравяш всички луди своеволия,

искрите във очите ти изгасват...

Не исках да пораствам. И се молех

 

да бъда все невръстното момиченце,

което е заето с тривиалности,

със детско и наивно (не)обичане,

усмихнато глупашки в огледалото.

 

Сега разбирам – всъщност е подарък

да израстеш детинските си лековерия.

Голям човек развива се от малкия,

научил се какво е недоверие.

 

Откакто съм голяма ми е трудно

да съм предишното уплашено момиче -

да подминавам лесно всяко чудо

и да си мисля, че не ставам за обичане.

 

Сега се моля – нека да пораствам,

околните и себе си да опозная.

И вече знам – искрите не угасват.

Растат със мен. До степен на сияние.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...