Разстояние, което ни събира
Луната е тъй близо тази вечер.
Протегна ли се, ще я хвана...
А ти - безмилостно далечен,
отворил във гърдите рана,
която имаш силата да изцериш!
Какво е разстоянието всъщност?
Едно легло, наполовина празно,
целувка без душа и плътност,
една разяждаща духа проказа.
Безсветло утро и без слънце лято,
безснежна зима, без вода поток,
без ноти песен и без птици ято,
небе без въздух и без кръв живот.
Луната тази нощ е най-далечна.
Но ти - от всякога по-близо...
Протегна ли се, цяла вечност
от любовта ти ще отпивам,
защото във сърцето ми туптиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
)
