Разстояние, което ни събира
Луната е тъй близо тази вечер.
Протегна ли се, ще я хвана...
А ти - безмилостно далечен,
отворил във гърдите рана,
която имаш силата да изцериш!
Какво е разстоянието всъщност?
Едно легло, наполовина празно,
целувка без душа и плътност,
една разяждаща духа проказа.
Безсветло утро и без слънце лято,
безснежна зима, без вода поток,
без ноти песен и без птици ято,
небе без въздух и без кръв живот.
Луната тази нощ е най-далечна.
Но ти - от всякога по-близо...
Протегна ли се, цяла вечност
от любовта ти ще отпивам,
защото във сърцето ми туптиш!
© Таня Донова All rights reserved.
)
