Разстояние, което ни събира
Луната е тъй близо тази вечер.
Протегна ли се, ще я хвана...
А ти - безмилостно далечен,
отворил във гърдите рана,
която имаш силата да изцериш!
Какво е разстоянието всъщност?
Едно легло, наполовина празно,
целувка без душа и плътност,
една разяждаща духа проказа.
Безсветло утро и без слънце лято,
безснежна зима, без вода поток,
без ноти песен и без птици ято,
небе без въздух и без кръв живот.
Луната тази нощ е най-далечна.
Но ти - от всякога по-близо...
Протегна ли се, цяла вечност
от любовта ти ще отпивам,
защото във сърцето ми туптиш!
© Таня Донова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Стихът ти ми въздейства невероятно! Благодаря!
-
Много трогателен стих!Дълбок и нежен докостваш сърце и душа и каращ те да бъдеш желан!
/без ноти песен и без птици ято,
небе без въздух и без кръв живот./
Това е яростно послание за теб любящ живот!!!Поздрав за стиха!!! -
великолепен стих... и моите аплодисменти,
от сърце... -
Добре написано, Таня! Поздравление от мен!
Оценявам го!Желая ти приятен уикенд! -
Допадна ми този паралел между луната и лирическия, постигнат с думичките "далече" и "близо" в двете, с римувани крайчета петстишия.
-
Чувствено, ритмично и много красиво! Поздравявам те!
-
Пишете великолепно и невероятно индивидуално. Прекрасен стих.Поздравления
-
Браво, Таня!Дълбоко ме докосна, пък и много добре написано!
-
Много ми хареса - и като постройка, и като ритъм, и като смисъл.
Аплодирам с благодарност! -
Да, има такава любов - през разстоянията...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Туп-туп, туп-туп...
(това съм аз