Разстояния
И сякаш нищо в мен не е останало,
и сякаш никога не е боляло,
но раменете уморени ме издаваха,
че всъщност всичко е по старому...
Далечното присъствие не стига ми,
от разстояния заглъхва ми сърцето.
Боляло е, а аз съм се приспивала
със приказки, останали от детството.
Когато се завърнеш ще съм тука,
къде ли бих могла и да отида...
Прозореца ще гледа уж дискретно,
ще те остави дълго да се взираш.
И сякаш нищо в мен не те е чакало,
и сякаш, че забравила съм всичко...
Дано след толкова самотни разстояния
сърцето ми си спомни да обича...
и сякаш никога не е боляло,
но раменете уморени ме издаваха,
че всъщност всичко е по старому...
Далечното присъствие не стига ми,
от разстояния заглъхва ми сърцето.
Боляло е, а аз съм се приспивала
със приказки, останали от детството.
Когато се завърнеш ще съм тука,
къде ли бих могла и да отида...
Прозореца ще гледа уж дискретно,
ще те остави дълго да се взираш.
И сякаш нищо в мен не те е чакало,
и сякаш, че забравила съм всичко...
Дано след толкова самотни разстояния
сърцето ми си спомни да обича...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
