Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
25.11.2008 г., 9:19 ч.

Разстояния 

  Поезия » Любовна
715 0 5
И сякаш нищо в мен не е останало,
и сякаш никога не е боляло,
но раменете уморени ме издаваха,
че всъщност всичко е по старому...

Далечното присъствие не стига ми,
от разстояния заглъхва ми сърцето.
Боляло е, а аз съм се приспивала
със приказки, останали от детството.

Когато се завърнеш ще съм тука,
къде ли бих могла и да отида...
Прозореца ще гледа уж дискретно,
ще те остави дълго да се взираш.

И сякаш нищо в мен не те е чакало,
и сякаш, че забравила съм всичко...
Дано след толкова самотни разстояния
сърцето ми си спомни да обича...

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не съм силна по коментарите,стихът ти е завладяващ.
  • Боляло е, а аз съм се приспивала
    със приказки, останали от детството.

    Много харесах!
  • сърцето помни...и знае...как се обича...хубаво е...
  • Ще си спомни, Гени, ще си спомни сърцето ти. И още как... А него го остави да се вглежда уж дискретно в прозореца! Ще ослепее от взиране! Поздрави!
  • Далечното присъствие не стига ми,
    от разстояния заглъхва ми сърцето.
    Така е миличка! С времето и разстоянията сърцето отболява!
    Прекрасен стих!
Предложения
: ??:??