Разстрел

Поезия » Гражданска

931 0 16

Разстрел

Дивата патица

спря да лети.

След смъртта

като камък тя бе.

Блясък!

Трясък!

И безмилостен срив

преобърна земята в небе.

Беше тъжен

последният полет

със присвити

ненужни крила.

Уж бе литнала

в полет нагоре,

а пропадаше пак в синева.

Някой беше

удавил небето.

Беше стрелял.

И беше убил.

Във водата

един облак светъл

нова мъртва мечта

бе родил...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

моменти (Антонела Огнянова)

Браво!

2009-05-29T11:02:38+03:00
Елишка (Елица Стоянова)

Поезия и надежда! Обичам да съм тук!

2009-05-29T10:48:51+03:00
maistora (Красимир Тенев)

Сашо, сигурно на фона на всеобщите аплодисменти съм създал впечатлението, че не ми харесва стиха.Не става дума за това.
Прекалената метафоричност
пречи на "желязната" логичност
и във моята критичност,
вярвай няма нищо лично.
Може проблема да е в уроците по лов, които изучавах.
От друга страна, няколко метафори могат да живеят една в друга, както няколко вселени могат да съществуват една в друга.

2009-03-26T12:45:27+02:00
Laska (Ласка Александрова)

!
Страхотно!

2009-03-24T18:58:04+02:00
edelvais (Анна Попова)

Приземи ме! Поздрав!

2009-03-24T18:53:08+02:00