Разстрел
Разстрел
Дивата патица
спря да лети.
След смъртта
като камък тя бе.
Блясък!
Трясък!
И безмилостен срив
преобърна земята в небе.
Беше тъжен
последният полет
със присвити
ненужни крила.
Уж бе литнала
в полет нагоре,
а пропадаше пак в синева.
Някой беше
удавил небето.
Беше стрелял.
И беше убил.
Във водата
един облак светъл
нова мъртва мечта
бе родил...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени