24 мар. 2009 г., 08:07

Разстрел

930 0 16

 

Разстрел

 

Дивата патица

спря да лети.

След смъртта

като камък тя бе.

Блясък!

Трясък!

И безмилостен срив

преобърна земята в небе.

 

Беше тъжен

последният полет

със присвити

ненужни крила.

Уж бе литнала

в полет нагоре,

а пропадаше пак в синева.

 

Някой беше

удавил небето.

Беше стрелял.

И беше убил.

 

Във водата

един облак светъл

нова мъртва мечта

бе родил...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Калчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
  • Поезия и надежда! Обичам да съм тук!
  • Сашо, сигурно на фона на всеобщите аплодисменти съм създал впечатлението, че не ми харесва стиха.Не става дума за това.
    Прекалената метафоричност
    пречи на "желязната" логичност
    и във моята критичност,
    вярвай няма нищо лично.
    Може проблема да е в уроците по лов, които изучавах.
    От друга страна, няколко метафори могат да живеят една в друга, както няколко вселени могат да съществуват една в друга.
  • !
    Страхотно!
  • Приземи ме! Поздрав!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...