24 mar 2009, 8:07

Разстрел

  Poesía » Civil
934 0 16

 

Разстрел

 

Дивата патица

спря да лети.

След смъртта

като камък тя бе.

Блясък!

Трясък!

И безмилостен срив

преобърна земята в небе.

 

Беше тъжен

последният полет

със присвити

ненужни крила.

Уж бе литнала

в полет нагоре,

а пропадаше пак в синева.

 

Някой беше

удавил небето.

Беше стрелял.

И беше убил.

 

Във водата

един облак светъл

нова мъртва мечта

бе родил...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • Поезия и надежда! Обичам да съм тук!
  • Сашо, сигурно на фона на всеобщите аплодисменти съм създал впечатлението, че не ми харесва стиха.Не става дума за това.
    Прекалената метафоричност
    пречи на "желязната" логичност
    и във моята критичност,
    вярвай няма нищо лично.
    Може проблема да е в уроците по лов, които изучавах.
    От друга страна, няколко метафори могат да живеят една в друга, както няколко вселени могат да съществуват една в друга.
  • !
    Страхотно!
  • Приземи ме! Поздрав!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...