27.08.2007 г., 17:06

Разсъмване

989 0 38
Още е рано да вдигам пердето,
да изпровождам мрака, макар и по светло...
Още секунда и ще отворя очи -
преродена, нова дори...

Затова поглеждам часовника често,
дори и насън отварям едното око.
А денят ще дойде кротко
и ще погали сетивата нежно.

Ще дойде той - с нова любов.
И няма повече миналото да връща назад.
Като куршум спасителен той улучва
и най-безпомощната душа...

И дарява начало... дарява свежест...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...