4.11.2014 г., 8:39

Разсъмване

1.3K 0 4

Разсъмва се и бледите зари
разкъсват покривалото на мрака.
Далеч, на изток, изгревът гори,
защото знае - някъде го чакат.

Защото дебне в тъмното страхът,
а време е оттук да си замине,
южняк да измете сияен път,
посипван с прах от толкова години.

Разсъмва се. Пак ражда се зора
и видимо в небето избледнява
надменната, примигваща звезда,
която се усмихва, но не сгрява.

Живителните слънчеви лъчи
на утрото, ще стоплят пак земята
и, отразени в плачещи очи,
ще известят, че идва светлината.

Че свършил е ужасният кошмар,
а злият похлупак на битието
мираж е - самовластен господар,
измислен, да затвори в плен сърцето.

Разсъмва се. Пробужда се мечта,
на светъл връх строи уютна къща,
изгрява огнен зов за свобода,
в една душа надеждата се връща...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красива, талантливо сътворена поетична изповед, стилни и автентични метафори! Поздрави и от мен!
  • Разсъмването - най-притегателната сила на светлината е център
    в творбата ти. Не сллучайно финалът рисува победоносната сила на деня:"...изгрява огнен зов за свобода,
    в една душа надеждата се връща."
    Поздравявам те за мъдрата творба и прекрасния стих!
    Желая ти хубав ден!
  • Разкошен стих!
  • Понякога една надежда е всичко, от което се нуждаем! Светът е мрачно място, но всеки пробил лъч - дори и от дребен жест на внимание - разплисква красиво утро в душите ни!
    И стихотворението ти е красиво, Вики!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...