Самодива (Вики)
535 5960
4 nov 2014, 8:39

Разсъмване 

  Poesía
1104 0 4

Разсъмва се и бледите зари
разкъсват покривалото на мрака.
Далеч, на изток, изгревът гори,
защото знае - някъде го чакат.

Защото дебне в тъмното страхът,
а време е оттук да си замине,
южняк да измете сияен път,
посипван с прах от толкова години.

Разсъмва се. Пак ражда се зора
и видимо в небето избледнява
надменната, примигваща звезда,
която се усмихва, но не сгрява.

Живителните слънчеви лъчи
на утрото, ще стоплят пак земята
и, отразени в плачещи очи,
ще известят, че идва светлината.

Че свършил е ужасният кошмар,
а злият похлупак на битието
мираж е - самовластен господар,
измислен, да затвори в плен сърцето.

Разсъмва се. Пробужда се мечта,
на светъл връх строи уютна къща,
изгрява огнен зов за свобода,
в една душа надеждата се връща...

© Вики Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много красива, талантливо сътворена поетична изповед, стилни и автентични метафори! Поздрави и от мен!
  • Разсъмването - най-притегателната сила на светлината е център
    в творбата ти. Не сллучайно финалът рисува победоносната сила на деня:"...изгрява огнен зов за свобода,
    в една душа надеждата се връща."
    Поздравявам те за мъдрата творба и прекрасния стих!
    Желая ти хубав ден!
  • Разкошен стих!
  • Понякога една надежда е всичко, от което се нуждаем! Светът е мрачно място, но всеки пробил лъч - дори и от дребен жест на внимание - разплисква красиво утро в душите ни!
    И стихотворението ти е красиво, Вики!
Propuestas
: ??:??