Nov 4, 2014, 8:39 AM

Разсъмване

  Poetry
1.3K 0 4

Разсъмва се и бледите зари
разкъсват покривалото на мрака.
Далеч, на изток, изгревът гори,
защото знае - някъде го чакат.

Защото дебне в тъмното страхът,
а време е оттук да си замине,
южняк да измете сияен път,
посипван с прах от толкова години.

Разсъмва се. Пак ражда се зора
и видимо в небето избледнява
надменната, примигваща звезда,
която се усмихва, но не сгрява.

Живителните слънчеви лъчи
на утрото, ще стоплят пак земята
и, отразени в плачещи очи,
ще известят, че идва светлината.

Че свършил е ужасният кошмар,
а злият похлупак на битието
мираж е - самовластен господар,
измислен, да затвори в плен сърцето.

Разсъмва се. Пробужда се мечта,
на светъл връх строи уютна къща,
изгрява огнен зов за свобода,
в една душа надеждата се връща...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много красива, талантливо сътворена поетична изповед, стилни и автентични метафори! Поздрави и от мен!
  • Разсъмването - най-притегателната сила на светлината е център
    в творбата ти. Не сллучайно финалът рисува победоносната сила на деня:"...изгрява огнен зов за свобода,
    в една душа надеждата се връща."
    Поздравявам те за мъдрата творба и прекрасния стих!
    Желая ти хубав ден!
  • Разкошен стих!
  • Понякога една надежда е всичко, от което се нуждаем! Светът е мрачно място, но всеки пробил лъч - дори и от дребен жест на внимание - разплисква красиво утро в душите ни!
    И стихотворението ти е красиво, Вики!

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...