26.05.2013 г., 19:53  

Разсъмване над Рила

591 0 1

Събуждам се и странно тихи са
все тези сънни долини
на птиците, възпяли в стихове
високите ни планини.
Там облаците са нощували,
закотвили се е на върха
и занемялите им щурвали
сънуват ласкава вълна.
А падините изумрудени
и склоновете – ветрила
от зимен сън са се пробудили
под тежки мечи стъпала.
От утринни лъчи докоснати
светлеят скалните вълма,
като моминска гръд трапосани
с настръхналите си зърна.
Бледнеят облаците розови,
окраската си те менят,
под слънцето, спестило козове,
за раждането на деня.
И неизменно, подир кладата
от феерична светлина
поема в пътя си армадата
по вятъра, надул платна.
И бавно цялото величие
на Рила горе заблестя
на територията ничия
с божествената красота!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...