Разтревожено време е
Разтревожено време е – с хора нарамили болка,
затова че несбъдване има на техни мечти.
Със въпроси безкрайни – кога, откъде, как и колко
ще получат в животи си, теглещи земните дни.
А въпросът на всички въпроси е – ти дали дал си,
та макар и забравил, нечакащ отплата и дар.
Алчността изтъргувай за щедрост, за милост продай я
и тръгни – битието обрулва ни сякаш за цяр.
Има много да учим, докато сърцата ни бият,
затова, че не търг е животът ни – „ценен“ и „скъп“.
Ценността се измерва с деяния, няма да крия –
всичко друго подвластно е на суета или скръб.
Тъй се лутаме в наш`те полярни убежища вечно,
без да помним, че туй що направим със двете ръце,
трябва да споделим от душа – със любов и сърдечно.
На съдбата във вихъра ние сме леко перце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
