21.10.2015 г., 14:08

Разтуха

598 0 1

 

 

 

Гълъбите ли пак дойдоха

или дъжд почуква в черчеве?

Есента - моята пройдоха

отново моя сън отне ...

 

Кротко, тихо си ръми,

гълъбите чистят си перата,

капчици се стичат на бразди,

рисуват водопади по стъклата ...

 

По скулите ги усещам как

се спускат плавно и пресъхват ...

Защо тъга ме обзема пак -

нали есента бе моята разтуха?

 

Знам, тя е цветна и красива,

но само ако не е последна,

след нея се задава зима,

а пролетта е толкова далечна ...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • След всеки дъжд очакваме и слънцето,ти си сътворил прекрасно произведение, наситено с мъничко тъга,но утрото отново ще ни свети,ако имаме вяра ,не суета!Харесах!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...