Oct 21, 2015, 2:08 PM

Разтуха

  Poetry
597 0 1

 

 

 

Гълъбите ли пак дойдоха

или дъжд почуква в черчеве?

Есента - моята пройдоха

отново моя сън отне ...

 

Кротко, тихо си ръми,

гълъбите чистят си перата,

капчици се стичат на бразди,

рисуват водопади по стъклата ...

 

По скулите ги усещам как

се спускат плавно и пресъхват ...

Защо тъга ме обзема пак -

нали есента бе моята разтуха?

 

Знам, тя е цветна и красива,

но само ако не е последна,

след нея се задава зима,

а пролетта е толкова далечна ...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • След всеки дъжд очакваме и слънцето,ти си сътворил прекрасно произведение, наситено с мъничко тъга,но утрото отново ще ни свети,ако имаме вяра ,не суета!Харесах!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...