Разтворете се, прозрачни небеса!
В пазвите ви устремен да литна.
Днес съм радост. Днес съм със крила,
девойка приказна обикнах,
с дълги, пролетни коси,
вятърно в простора разпиляни,
с тиха нежност, що гори,
в меките й, бели длани,
с тънки и копринени ръце,
деликатни, като лебедови шии,
с цъфнали по финото лице,
крехки клонки на кайсия.
А очите - тъмен шоколад,
сбиращи света, и мене,
с устни във малинов цвят,
с дъх на печени бадеми,
и снага - надиплени поля,
кожа във нюанс на зряло жито.
Разтворете се за мене, небеса!
Днес от обич ще политна!
© Деян Димитров Всички права запазени