TeodoraAndreev (Teodora Andreev)
28 38
23.11.2021 г., 13:01 ч.

Разум и чувства 

  Поезия » Любовна
639 1 15

И всяка мисъл е прецизно обмислена, 
и минала като конец през игла,
и всяка дума изчистена от излишна суета,
сърцето забило във бавен ритъм 
и чака, чака сега,
само тебе да зърне 
и да ти каже всичко онова,
за което мълчеше,  
за което тъжеше,
през всичките дни на самота.
И ето пред мен се появяваш, 
и всичките думи се преплитат в една,
и всичко прецизно измислено
потъва във  мрак, изчезва без следа,
а сърцето забива изумително,
преражда се като феникс от последния залп,
и разумът безследно си заминава,
остава само любовта, 
която за секунда забравя 
за всяка твоя лъжа,
и чувствата оставени в забвение,
потичат като ручейче вода,
и ето аз цялата от разум- 
превръщам се отново във  дъга.

© Teodora Andreev Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че Ви е харесало. Поясненията бяха за Безжичен, разбрах го неправилно. Моя грешка🙂
  • На мен ми хареса. Преди да съм прочела поясненията. Излишни са. Това, което чувстваш и разбираш, нали си го изразила в стихотворението? Остави публиката със своите възприятия да оценява. Само бих премахнала двойния съюз "потъва В мрак, изчезва без следа,"
    Финалът ми хареса - дъга многоцветна - многоцветна любов, такива са чувствата.🌷
  • Надявам се скоро да напиша нещо, което да Ви хареса, Ирина Колева!
  • А, Вие какво почувствахте, докато четяхте моето стихотворение, Пепи?
  • Много обичам да ми се пояснява какво чета, какво разбирам, кое какво означава, с две думи - друго си е да ти казват как да възприемаш и чувстваш. Браво!
  • Ако публикациите бяха анонимни, тук бих припознала поне още десетина автори. Така, че не е добър съвет да продължиш, ако е в същата посока.
    Липсва индивидуалност. Както при всеки опит да се напаснат идеални рима, ритъм и идея, впрочем.
  • Вярно е за учителките!🙂
  • Благодаря, Plevel!🙂
  • Стихохворение не се разказва, какво е искал да каже авторът е важно само за учителките по български език (и то недобрите), мисля аз...
  • За мен няма баланс между чувства и разум. Винаги едното взима превес, когато сме влюбени, разбира се, чувствата са тези, които надделяват, но когато сме били наранени и достатъчно дълго далеч от нашия обект на чувства, разумът е този, който започва да води. В стихотворението ми се започва с разума, човек иска да изкаже всичко, което го е наранило, което е премълчал и си мисли, че може да го направи с добре премислени думи(разбира се, те се мотат в главата му достатъчно дълго време, за да ги формулира правилно) и чака удобен момент, но дойде ли този момент кръвта от мозъка слиза към сърцето и чувствата се появяват. Избутват разума и сърцето забравя, че е било изоставено, забравя за лошите думи и всичко за човека е любов. С няколко думи, когато обичаме някого и той ни е наранил и изоставил, като сме сами си мислим, че като го видим ще го направим на пух и прах, а като застанем пред него и всичко се забравя и ставаме меки като памук.🙂Дано да съм успяла да поясня малко😁
  • Много точна звучи всяка дума.
  • Интересен ми би бил анализ на това стихотворение от страна на Майстора. Има находки. Не бих казал, че ми е харесало много, но по-важно е, че ми бе интересно като на читател. С четири думи: "С времето ще стане". А петата е: "Продължавай".
  • Благодаря, Георги Коновски!
  • Хареса ми.
  • Благодаря, Владислав!
Предложения
: ??:??