Разум и чувства
И всяка мисъл е прецизно обмислена,
и минала като конец през игла,
и всяка дума изчистена от излишна суета,
сърцето забило във бавен ритъм
и чака, чака сега,
само тебе да зърне
и да ти каже всичко онова,
за което мълчеше,
за което тъжеше,
през всичките дни на самота.
И ето пред мен се появяваш,
и всичките думи се преплитат в една,
и всичко прецизно измислено
потъва във мрак, изчезва без следа,
а сърцето забива изумително,
преражда се като феникс от последния залп,
и разумът безследно си заминава,
остава само любовта,
която за секунда забравя
за всяка твоя лъжа,
и чувствата оставени в забвение,
потичат като ручейче вода,
и ето аз цялата от разум-
превръщам се отново във дъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Teodora Andreev Всички права запазени
