Разумът и сърцето
Измамно е човешкото Сърце.
Без да пита, изпълва се с любов.
И тогава Разумът сърдит е.
За последствията той не е готов.
С укор разумът подходи:
„Сърце, боли ли те сега?
Усещаш ли се наранено?
Задето да ме питаш не посмя -
самотно си, и разполовено.
Нима забрави ти, сърце,
онова, което изживя?!
Когато, като ураган,
през теб премина любовта."
Самонадеяно отвърна му сърцето:
"Да, самотно съм и опустошено.
Но това е нищожната цена -
за чувствата, които аз изпитах.
Знай, няма любов, пламнала без тъга!"
Даа... тъй често случва се в живота.
На двата полюса са те...
Разумът избистря ни главата,
но измамно е човешкото сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
Браво!!! 
