Развял високо българския флаг

Как исках да прекрача Баждърлък!
Висок на ръст, почти като Балкана,
край който диша още Казанлък –
от избата на дядо – до тавана!...
Аз виждам как смокинята цъфти!
И как въздиша, старата черница…
Преди като салкъм – да полети –
високо над Калофер! И Белица!
Балканът слиза, сякаш от баира,
нахлупил своя агнешки калпак,
край който само Вятърът се спира,
развял високо – Българския флаг!...
Пресича моста, дядо под звездите!
И пак Балканът – целия гърми!...
Додето пукат – още канарите!…
И топъл дъжд не спира да ръми…
От Бузлуджа до Шипка и Марица!
От Вола чак – до Кричим и Батак!
Аз виждам как, играе ръченица,
не Вятъра, а Българския флаг!...
Високо над войнишките колони,
сред щикове и горди знамена!
Кавал се пръска... Облаците рони…
И ражда Синевата – Планина!...