4.06.2021 г., 21:23

Раззимяване

538 0 0

След много дълга зима песента

от тропането на ключа се сепна.

Изгнилата набъбнала врата

на ревматична вещица с ченетата

 

отвори се след напън на южняк.

В сълзливи ослепели катаракти

на малките прозорчета развя

дебела паяжина пътьом вятър.

 

На фона на издутите стени

(дробове, във които даже мишки

не драскат хрипкаво) се извиси

духът пробуден - както го описват:

 

подобно барбарон, с извит перчем

(дали не беше просто изпарение?) -

излитна през прозорчето пред мен,

възседнал сноп прашинки от течението.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...