4 jun 2021, 21:23

Раззимяване

  Poesía
545 0 0

След много дълга зима песента

от тропането на ключа се сепна.

Изгнилата набъбнала врата

на ревматична вещица с ченетата

 

отвори се след напън на южняк.

В сълзливи ослепели катаракти

на малките прозорчета развя

дебела паяжина пътьом вятър.

 

На фона на издутите стени

(дробове, във които даже мишки

не драскат хрипкаво) се извиси

духът пробуден - както го описват:

 

подобно барбарон, с извит перчем

(дали не беше просто изпарение?) -

излитна през прозорчето пред мен,

възседнал сноп прашинки от течението.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...